Начало Живот 4 от най-големите митове за мозъка

4 от най-големите митове за мозъка

0
3612
митове за мозъка
Съществуват множество митове за мозъка, в които хората и до днес вярват.

Много митове за мозъка, в които доскоро всички вярвахме, вече са развенчани. Съвременната наука, новите технологии и усилията на учените ни довеждат непрестанно до нови знания, теории и доказателства.

Именно те разбиха много съществуващи митове за мозъка

и продължават да развенчават нови. В този текст ще ви представя 4 теории за мозъка, които доказано, не са верни, но в които много хора все още вярват. Факт е, че дори науката, камо ли обикновените хора, знае много малко за човешкия мозък. Това е най-сложният орган в нашето тяло и все още е огромна загадка. Учените обаче постоянно откриват нови и нови подробности за него. Именно така те успяват да развенчаят много митове за мозъка.

Тези 4, които ще оборим днес, са описани в книгата Свръхмозъкът. Нейни автори са Дипак Чопра и Рудолф Е. Танзи. Без да се бавя повече споделям с вас обещаните митове за мозъка.

Мит 1: УВРЕДЕНИЯТ МОЗЪК НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗЛЕКУВА

Когато мозъкът бъде увреден, вследствие на някаква травма – удар, при катастрофа или от инсулт, нервните клетки и техните синапси (връзки) се разрушават. Дълго време битуваше митът, че когато мозъкът бъде увреден по някаква причина, пациентът може да разчита само на здравите си нервни клетки. Тоест тези, които не са засегнати от травмата. Но в последните години многобройни изследвания доказаха една нова теория.

„Когато невроните и синапсите се разрушават вследствие на травма, съседните неврони компенсират загубата и се опитват да подновят липсващите връзки, възстановявайки невронната мрежа. Съседните неврони се активират и в отделните им части […] се извършва процес на компенсаторна регенерация.“

Още през далечната 1776 г. шотландският анатом Уилям Къмбърланд Круикшанк извършва уникален опит. Той отрязва част от вагуса (т.нар. блуждаещ нерв) на куче. Не след дълго установява, че мястото се е запълнило с нова нервна тъкан. Само че по онова време опитът му е приет скептично и остава недооценен. Едва в последните десетилетия учените се активизират и започват да правят опити и да доказват нови теории по въпроса, засягащ регенерацията на нервната тъкан и система.

Мит 2: ВРЪЗКИТЕ В МОЗЪКА НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ПРОМЕНЕНИ

Ето още един от съществуващите митове за мозъка. Това схващане, както доказва съвременната медицина, е напълно невярно. Още в средата на осемнайсети век Жан-Жак Русо изказва предположение, че

„мозъкът постоянно се преобразува, в зависимост от преживяванията.“

Абсолютно вярно! Човешкият мозък е гъвкав и адаптивен. Той в действителност постоянно се променя. Новите преживявания създават нови синаптични връзки между невроните. В средата на двайсети век американският психолог Карл Лашли представя и първите научни доказателства за този феномен. А Дипак Чопра силно препоръчва да правим гимнастика на мозъка, така както правим упражнения за тялото. В страниците на своята книга той отбелязва:

„Мозъкът притежава схема, но в нея има проводници – веригите се състоят от жива тъкан. И което е по-важно, те се раждат от мислите, спомените, желанията и преживяванията.“

Мит 3: СТАРЕЕНЕТО НА МОЗЪКА Е НЕИЗБЕЖНО И НЕОБРАТИМО

Доскоро се налагаше схващането, че когато човек остарява, мозъчната му активност намалява. Както и че мозъчните му клетки умират и загубата им е необратима. Но днес, пише Чопра, теорията за неизбежната загуба на мозъчни клетки е опровергана.

„Стареенето в никакъв случай не е неизбежно.“

В това е убеден авторът на Свръхмозъкът. И обяснява, че могат да бъдат посочени множество примери за настъпване на подобрение въпреки напредването на годините в умствената или физическата функционалност. С напредването на възрастта много хора стават лениви по отношение на поддържането във форма и развиването на своя мозък. Оставят усвояването на нови знания на заден план или го загърбват като цяло. Ето това според Чопра е грешката, която много възрастни хора все още допускат. Това е и причината вместо да се създават нови синапси (връзки) в мозъка, да се затвърждават старите, вече установени пътища. А те постоянно ще умират и ще намаляват. Затова е изключително важно във всяка възраст от нашия живот да четем, да държим мозъка буден, да правим нещата по различен начин, да мислим, да извикваме спомените си, да правим упражнения за мозъка и да не го оставяме да дреме. Дипак Чопра пише:

„За щастие е възможно да се направи съзнателен избор. Вие може да предпочетете да си давате сметка за мислите и чувствата, които се раждат всяка минута в мозъка ви, и да следвате възходяща линия на усвояване на знания, независимо от възрастта си. По този начин ще допринесете за създаването на нови дендрити, синапси и невронни пътища, които ще подобрят здравословното състояние на мозъка ви…“

Мит 4: ВСЕКИДНЕВНО МОЗЪКЪТ ГУБИ МИЛИОНИ КЛЕТКИ, КОИТО НЕ СЕ ЗАМЕНЯТ С НОВИ

Вярно е, че човешкият мозък губи дневно около 85 000 кортикални неврона. Тоест по един на всяка секунда. Те обаче представляват нищожна част от общо 40 млрд. неврони, от които се състои кортекса. Би отнело около 600 години, за да се разделим с половината от броя на нашите неврони. С векове ни е внушавано, че

нервните клетки, които ежедневно губим не се възстановяват

През последните десетилетия обаче се оказва и доказва, че това въобще не е така. Изследователят Пол Колман доказва, че общият брой на нервните клетки в мозъка на 20-годишен младеж и на 70-годишен човек е приблизително еднакъв.

Процесът по образуване на нови неврони е известен като неврогенеза. Става популярен преди едва двайсетина години и е наблюдаван при птиците. Впоследствие опити на учени от целия свят го потвърждават и при мишки и други животни. Доказва се фактът, че физическите упражнения и разнообразната околна среда съдействат за раждането на нови нервни клетки.

„Ако можехме по някакъв начин да ускорим безопасно неврогенезата в човешкия мозък, щяхме да бъдем в състояние да лекуваме по-ефикасно заболявания, при които са били загубени или сериозно увредени мозъчни клетки.“

Сам Сисодия от Чикагския университет доказва, че физическите упражнения и стимулирането на ума предпазват мишките от болестта на Алцхаймер, дори когато в генома им е заложена именно тази човешка мутация. Като се натоварвате физически и се стремите да заучавате нови неща всеки ден, вие създавате нови нервни клетки, пише Чопра в книгата си.


Вижте още: Прекаралите COVID-19 отключват тревожност

НЯМА КОМЕНТАРИ

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук