Една случайна среща (ако въобще вярвате в случайностите, защото аз не) ме запозна с Адриан Карамихалев. От разговорите с него научих интересни неща за биохакерството и нутрициологията, с които той се занимава вече 15 години. Тези термини може и да не са ви познати. Но по света, а както се оказва и в България, има хора, които практикуват биохакерството и с познанията си помагат на хора с различни заболявания да се лекуват или поне да започнат да се чувстват по-добре.
Биохакерството има за цел да придружава основното лечение
на пациентите, а не да го замества. Това е вид съпътстваща терапия. Помолих Адриан да направим интервю за Поговори с мен, защото смятам, че както на мен, така и на вас отговорите му биха били интересни.
Здравей! Би ли се представил накратко за хората, които не те познават?
Здравейте! От близо 15 години активно правя проучвания и изследвания, свързани с действието, механизма и терапевтичния потенциал на различни съединения и молекули от естествен произход, по-известни като хранителни добавки. Работех и като консултант в специализирана дрогерия за хранителни добавки. Имам моя фейсбук група, където третирам въпроси и теми, свързани с областта на Психоневроимунологията, мултидисциплинарна област, която изследва
връзката между най-важните органи и системи в тялото
Представете си един механизъм – многоизмерен като съставни части и когато една част от него е повредена, страдат и останалите. Симптомът може да се прояви в една част на тялото, но коренът да е възникнал в друга. Ето защо е важно да гледаме цялостно на нещата, когато се касае за даден медицински проблем.
Какво представляват биохакерството и нутрициологията, с които се занимаваш, и по какъв начин биха могли да бъдат полезни за хора, търсещи допълнителни алтернативни подходи към своето лечение?
Биохакерството и биохакването са наскоро придобили популярност термини у нас. Много хора обаче ги асцоиират с личности, които експериментират върху себе си с различни приспособления и устройства, с цел подобряване на здраве и издръжливост. В моя случай обаче биохакарествто е насочено към използването на максималния потенциал от природни и естествени средства, с цел превенция и допълващо лечение. Имам интереси и проучвания в областта на нервнодегенеративните заболявания и заболявания с автоимунна генеза и причина, които поразяват нервната система, и които нарастват в световен мащаб. Алцхаймер и Паркинсон често се отключват след една определена възраст, но други заболявания като
МС имат тенденция да се появяват в по-ранна възраст
Това поставя медицината пред огромно изпитание, насочено към разбиране на механизмите и лечение на тези заболявания.
Кои са най разпространените оплаквания, симптоми и заболявания при твоите клиенти и какви подходи в биохакерството използваш, за да им помагаш?
Не мога да кажа, че има нещо което преобладава като симптом или диагнози при хората, които ме търсят. При мен идват най-вече клиенти, при които конвенционалните методи не са дали задоволителен резултат. Отбелязвам положителна тенденция хората да се самообразоват и търсят различни методи за допълващи лечения. Това обаче може да се окаже нож с две остриета. При суплементирането е важно да се знаят няколко неща. На първо място е безопасността на добавките – съвместими ли са с медикаментите, които приемат клиентите. Трябва да се имат предвид и стадият на заболяване, възраст, пол. Друг аспект е
бионаличността на добавките
Имам предвид дали това, което се приема, достига с максимална концентрация до целевия орган. Малко известен факт е, че много популярни и рекламирани добавки имат орална ниска бионаличност. За щастие обаче вече се използват подходи за увеличаване на пероралната бионаличност на много такива растителни молекули. Един такъв подход е липозомното им каспулиране. Така молекулата може да премине през кръвно-мозъчната бариера с в пъти по-голяма концентрация, отколкото ако не е липозомно свързана. И съответно да упражни своя терапевтичен ефект в тази област. Това е особено важно, когато третираме заболявания на ЦНС.
При биохакерството, което практикувам, много разчитам на лабораторни изследвания, за да следя и прогнозирам максимално рано различни усложнения, които биха настъпили при даден проблем, още преди появата на симптома. Нашата
кръв, урина, слюнка, коса и фекални проби
ни дават невероятно богатство от информация. Измененията в организма се проявяват най-рано на биохимично ниво.
Хора, страдащи от МС и други нервнодегеративни заболявания, те търсят, за да съчетаят основното си лечение с правилния избор на суплементи и добавки. Откриваш ли общи биохимични отклонения и дисбаланси, характерни за всяко едно заболяване, и по-специално МС, или всичко е строго индивидуално?
Първо когато говорим за добавки и множествена склероза се сблъскваме с огромен обем от информация в книгите и интернет, но е важно да се знаят детайли относно механизма на действие на добавките. Ще дам пример – една от най популярните добакви за МС е
витамин Д3, за чийто дефицит се твърди, че е един от факторите
които допринасят както за появата на МС, така и за влошения ход на вече настъпилото заболяване. Това обаче е колкото вярно, толкова и невярно. Витамин Д3 е важен, но само когато неговата крайна биоактивна форма взаимодейства ефективно с рецептора за витамин Д3. В лабораторията, когато кажем витамин Д3, почти винаги се има предвид познатият витамин Д3 25OH и при ниско ниво предполагаме, че имаме дефицит, а всъщност може да сме в излишък. Тоест крайната активна форма 1,25 OH D е висока, но въпреки това остава неизползваема и като такава тя продуцира излишък на неактивни и вредни метаболити заради рецепторната неизправност. Подобно на инсулиновата резистеност. Тогава терапията е насочена към самия рецептор на витамин Д3, но без да се суплементира.
Друго, което забелязвам като основен биохимичен показател, е нарушеният метален дисбаланс. От една страна, имаме токсичност с тежки метали. Интересно е например, че аз нерядко откривам високи нива на Уран в косите на болни от МС. От друга страна, имаме компрометирана възможност за усвояване и използване на есенциалните микроелементи. Тук не говорим толкова за дефицит, а за това, че определен микроелемент не достига до целта си и не активира ензим, който от своя страна е нужен за изчистване на свободните радикали.
Важен момент при МС са хормоните
Всеки хормон е невростероид и упражнява неврозащитно действие, свръзвайки се с определени рецептори в мозъка. При жените това е особено важно. Най важен е тестостеронът. Ниските нива на тестостерон влошават заболяването. Ниските нива на прогестерон – също. Естрогенът също е важен, но прекалено високите му нива може да предизвикат естрогенова доминантност – тоест да бъдат потиснати нивата на другите два основни хормона.
Прост тест, по който могат да следят състоянието си болните от МС, е нивото на пикочна киселина. Ниските нива влошават състоянието, защото пикочната киселина е мощен чистач на свободни радикали и предпазва нервната система. Тя има антидегенеративен ефект.
Инфекциите с микотоксини от мухъл и някои специфични гъбички
Според една от новите научни теории МС не е автоимунно заболяване, както всички сме свикнали да вярваме. Какво точно твърди тази теория и как се приема от останалата научна общност?
Тази теория не е нова, но особена тежест в научния свят придоби след публикацията на д-р Анджелик Корталс от градския университет в Ню Йорк. Тя открива доста общи неща между болните от сърдечносъдови заболявания, атеросклероза и МС. Открива повишени нива
на оксилен LDL (лош холестерол)
по пътя на синтез на холестерола при болните от МС. Определени сензори, наречени пероксизми, не работят добре и се създава дефектен метаболизъм и окисление на мастните киселини. Това влошава цялостта на кръвно-мозъчната бариера. От настъпилия дефектен липиден метаболизъм се влошава и способността на организма да възстанови вече изгубения миелин. Тоест имунната активация и демиелинизацията са следствие на нарушен липиден метаболизъм, а не причина за това.
МС е демиелинизаращо заболяване, тоест миелинът се разрушава. Официалната медицина твърди, че това е необратим процес и предписваните лекарства за МС само могат да го забавят. Ти обаче смяташ, че ремиелинизацията е възможна. Доста смело твърдение! Би ли се обосновал?
Да, категорично вярвам в това! Нека погледнем най-общо какво е миелинът. Представете си кабел, по който протича ток. Миелинът е неговата обвивка, която пази цялостта му. Изграден е предимно от фосфолипиди – вид липиди и протеин. Когато се нараним и засегнем нерв, определени клетки, наречени шванови клетки,
дават сигнал тялото да започне отново да създава миелин
и растежни фактори. Малко по-различно седят нещата с миелна в ЦНС. Там ролята е поета от клетки – олигодендроцити. Миелинът трябва да предпази аксона от вторично увреждане и продължаваща дегенерация.
Нещо повече – ремиелинизиращи терапии, съчетани с имунните утвърдени такива, трябва да обърнат процеса на дегенерация. Ремиелинизацията се регулира от сложни механизми и отделните фази на възстановяване са свързани с различни, синхронизирани модели на експресия на множество молекули. Интересно е, че голяма част от предклиничните проучвания върху животни използват натурални молекули. Примерите са много, но особен интерес представлява едно проучване върху вид маймуни с подобно на МС заболяване и използването на специален полифенол, който изцяло обърна процеса на демиелинизация чрез блокиране на ензим, който разгражда хиалуроновата киселина. Идеята е
да се създаде един коктейл от съединения
които да въздействат на всеки етап от ремиелинизацията.
Вижте още: Същност на Множествената склероза
Не разбрах как во да правя.