Учени откриха, че има наличие на микробиом в мозъка на хората.
Множествената склероза (МС) е хронично възпалително заболяване на Централната нервна система (ЦНС), засягащо повече от 2,5 млн. души по света. Вече са налични множество имуномодулиращи лекарства и други начини за лечение, но те са неоптимални и често имат значителни нежелани ефекти. Всеизвестен факт е, че няма окончателно излекуване от МС, но важното е поне да се подобри качеството на живот на пациентите. Въпреки научни доказателства за промяна, наличните терапии продължават да пренебрегват еволюцията от демиелинизация към синаптопатия и от синаптопатия към невродегенерация при болните от МС.
Така нареченият микробиом при невровъзпаление и синаптична дисфункция е много добре проучен при болестта на Алцхаймер и, за съжаление, много малко при МС. Съвкупността от всички микроорганизми, които живеят в и върху нашето тяло – бактерии, гъбички, вируси – наричаме микробиом. Смята се, че микроорганизмите, обитаващи човешкото черво, са отговорни за много неща, които влияят на нашето здраве.
Има наличие и на микробиом в мозъка
Да, последните данни са особено изненадващи: те сочат, че има микробиом, който се намира в мозъка ни. На последната среща на Обществото за неврология, Университета на Алабама представи изследване, което показва, че чревни бактерии живеят и в различни области на мозъка, което много учени наричат мозъчен микробиом. Като се има предвид възможността инфекцията да играе роля при невродегенеративните заболявания, са положени значителни усилия за постмортално търсене на микроби в проби на мозък с увреждане в контекста на болестта на Алцхаймер и други заболявания. Учените смятат, че
откритите бактерии в мозъка са безопасни за него
и за нашето здраве, тъй като не са открили признаци на възпаление или бактериална инфекция при направените изследвания. Наличието на микробиом в мозъка беше изненада както за научния свят, така и за цялото общество. Това откритие е едновременно достойно за възхищение, но и будещо тревога. Защо? Защото не е ясно как бактериите, идентифицирани в човешкия мозък, са попаднали там. Нито дали те наистина са безвредни, или биха могли да навредят на здравето ни. Интересно е да се разбере как тези микроорганизми достигат до мозъка, който принципно е защитен от кръвно-мозъчната бариера. Тази бариера е системата, която предпазва мозъка, предотвратява навлизането на външни агенти, на невротоксини и други и в същото време позволява селективното преминаване на аминокиселини и молекули. Бактериите, открити в мозъка, са предимно с чревна филогенеза (произход). Когато тези вредни вещества успеят да преминат през бариерата (глиални клетки, астроцити, поддържащи и защитни неврони), те може да доведат до възпаление със сериозни последици. Интересното е, че
астроцитите изглежда са предпочитаното място на бактериите
които живеят в мозъка. Астроцитите са вид глиални клетки в мозъка, невроглиални клетки. Те осигуряват условията за генериране и предаване на нервни импулси и част от метаболитните процеси в невронa. Невроглията изпълнява поддържащи, хранителни, секреторни и защитни функции. Миелиновата обвивка също е изградена от глиални клетки. Тяхната работа е да разпознават микробите в човешкия мозък, дори когато няма възпалителен процес. Тоест, това, което нашите колеги наричат безвредно съществуване на микробиома в мозъкa, не е съвсем такова. Напротив. Дисбалансът на мозъчната микрофлора при пациенти с МС може да е свързан с процеса на демиелинизация, се казва в проучване на д-р Алис Мелао. При МС болестта засяга бялото вещество в мозъка, причинявайки характерни симптоми на демиелинизация (плаки). Но все още не е ясно защо това се случва. След направени анализи, учените установяват, че определена група бактерии, известни като протеобактерии,
е по-често срещана в проби от бяло вещество от пациенти с МС
в сравнение с тези на хора, незасегнати от това заболяване. Установява се също така, че наличието и видът на бактериите в мозъка са свързани с имунния отговор на гостоприемника. Важно е да се отбележи забелязването на специфичен бактериален протеин, наречен бактериален пептидогликан (PGN), който е свързан с демиелинизация и невровъзпаление в мозъчни проби на пациенти с МС. Това откритие може да обясни развитието и прогресията на болестта. Заключението е, че възпалителната демиелинизация може да е свързана с тъканно специфична дисбиоза (дисбаланс на микробиома) при МС. Следователно, дисбиозата допринася за основните патологични механизми. Направено проучване, потвърждава прякото участие на микробни инфекции в етиологията на МС. Директно идентифициране на гъбички и бактерии в нервната тъкан. Авторите споделят:
„Предполага се, че микробните инфекции, като вируси или бактерии, могат да предизвикват автоимунна реакция в тъканите на ЦНС. Последните проучвания доказват, че бактериите присъстват в тъканите на ЦНС и това показва участие на микробните инфекции в етиологията на МС. В настоящото изследване предоставяме първото доказателство за гъбична инфекция в тъканите на централната нервна система на пациенти с МС и доказваме, че гъбична ДНК от няколко вида може да бъде открита в тяхната ЦНС. Изненадващо е открит Trichosporon mucoides при повечето пациенти с МС и при двама пациенти особено високи нива на този вид гъбичка. Важно е, че Trichosporon mucoides не се открива в ЦНС на контролните субекти. В допълнение към откритите гъбички,
нервната тъкан на пациенти с МС
дава и положителен тест за наличието на бактерии в нея. В заключение, нашите настоящи наблюдения сочат към новата концепция, според която МС може да бъде причинена от полимикробна инфекция, която насърчава невровъзпаление и директно причинява фокални лезии, последвани от демиелинизация и аксонално увреждане“.
Тази концепция е и си остава само теория, няма достатъчно разработени изследвания, за да я докажат без съмнение. МС традиционно се разглежда като автоимунно невровъзпалително заболяване и ние подкрепяме тази идея. Какво отключва автоимунния процес обаче все още е енигма.
Автори:
Д-р Алесандра Акили
Д-р Христо Вaтев д.м.н.
Вижте още: Какво е Невропротективна стратегия
