Множествената склероза (МС), известна още като Дисиминативна склероза, е автоимунно възпалително невродегенеративно хронично заболяване. Сигурно вече ви е писнало да чувате това определение. Но ако сте в началото на пътя си с МС, може да се чудите какво всъщност означава всяка от тези думички и какво в крайна сметка представлява Множествената склероза.
АВТОИМУННО. Автоимунно заболяване означава, че в организма се наблюдава хиперактивност на имунната система, която сама разрушава или унищожава здрави тъкани, органи и клетки. В случая с МС имунната система атакува миелиновата обвивка, която обгръща аксоните на невроните в централния и гръбначния мозък. Тоест, атакува директно Централната нервна система (ЦНС).
ВЪЗПАЛИТЕЛНО. Възпалението е защитен механизъм на тъканите в кръвоносната система на организма, които реагират на (срещу) различни дразнители, увредени клетки или патогени, стремейки се да ги отстранят и да започнат оздравителен процес. При Множествената склероза възпалението (тоест активизирането на имунната система) най-често предизвиква пристъп или нови по-интензивни симптоми.
НЕВРОДЕГЕНЕРАТИВНО. Този термин означава, че МС води до дегенерация (смърт) на нервните клетки и заболяването се определя като нелечимо.
ХРОНИЧНО. Хроничните заболявания съпътстват човека през целия му живот. Те са нелечими и постоянни.
Множествената склероза при много от пациентите преминава на етапи
от обостряне (получаване на пристъп) и ремисия – липса на активност (демиелинизиране) в мозъка.
В научните кръгове и до днес се водят спорове относно това има ли генетична предразположеност за развиване на МС в даден организъм или не. Както и предава ли се тя генетично от родители на техните деца.
Причините за възникване на МС са загадка за учените и до днес. Предполага се, че болестта може да се провокира от факторите на околната среда или от инфекциозни причинители. В интерес на истината – доста общо казано! Все повече съвременни теории обаче твърдят, че всъщност
това, което отключва Множествената склероза е СТРЕСЪТ
Всъщност стресът е сочен като причина и за много други болести и болестни състояния.
Доказано е, че Множествената склероза засяга по-често жени и обикновено се появява в ранните години на зрелостта. Затова я определят често като Болест на младите хора. Но има случаи, в които МС се проявява след 30-та година и според някои изследвания в тези случаи заболяването протича по-леко, не е толкова агресивно към пациента и не нанася толкова големи щети, както при младите хора.
Какво прави Множествената склероза с нашия организъм?
Множествената склероза води до разрушаване на миелиновата обвивка на аксоните на невроните в ЦНС. В изследване с ЯМР (Ядрено-магните резонанс) тези поражения се виждат като лезии (бели петна), наричани още плаки. Процесът на демиелинизация засяга способността на нервните клетки да комуникират (да провеждат електрически сигнали) ефективно помежду си.
Прогнозата за развитието на МС, за съжаление, на този етап още е негативна – в масовия случай заболяването води до тежка или пълна инвалидизация и до смърт. Но има лекарства, които могат много
да забавят хода на Множествената склероза
и да ни доведат до дългогодишни ремисии, т.е. да ни предпазват години наред от нови увреждания, симптоми и физически или психически увреждания. Съществуват и други начини да си помогнем. Като системната рехабилитация, здравословното хранене и др. Теориите, алтернативите и допълващите терапии са безброй. Някои от тях се основават на чисто научни доказателства и изследвания, други на личния опит на даден човек, трети на мистични сили и енергии и т.н.
Но това, което знае всеки болен от МС е, че няма панацея за нашето заболяване. Както и че различните неща (и лекарства) действат различно при всеки организъм. Затова е важно да останем
фокусирани в собствения си път, в който МС ни придружава
Да следим и да се доверяваме на личните си преживявания и усещания, породени от нея. Да се научим да слушаме собственото си тяло и да разбираме сигналите, които то ни дава. Да сме отговорни и съзнателни за случващото се. Да не спираме да търсим начини да се почувстваме по-добре, независимо от натрапчивостта на тежките състоянията и негативните мисли, до които често ни води болестта. Да не спираме да развиваме себе си, независимо в каква точно посока го правим, да творим, да създаваме, да обичаме, да вярваме, да не оставяме надеждата да ни се изплъзне, да се радваме на малките неща, да бъдем! И може би най-важното:
ДА СЕ ПРИЕМАМЕ ТАКИВА, КАКВИТО СМЕ И ДА СЕ ОБИЧАМЕ!
Вижте още: Д-р Христо Ватев: МС се развива на две фази
