Какво представлява NGF, как помага при МС и как да си го осигурим?
Смята се, че Множествената склероза е автоимунно заболяване, включващо патогенно активиране на CD4 (+) Т-клетки от чужд антиген в периферната кръв. Активираните клетки освобождават възпалителни цитокини, които улесняват разрушаването на кръвно-мозъчната бариера, преминавайки в Централната нервна система (ЦНС). Вътре в ЦНС CD4 (+) Т-клетките се реактивират от миелинови протеини, които имат структура, подобна на чуждия антиген, а това задейства имунния отговор.
Т-клетките продължават да отделят възпалителни цитокини
като тумор некрозис фактор α (TNFα), който активира макрофаги, отговорни за миелиновата фагоцитоза. Въпреки че настоящите лечения за МС намаляват тежестта и забавят прогресията на заболяването, те не възстановяват увредения миелин.
Патогенезата на Множествената склероза (МС) се развива на две фази – възпалителна и невродегенеративна. С други думи: Първо има само загуба на миелин – слой около аксоните на невроните – и едва по-късно настъпва втората фаза – аксоналната увреда – невродегенерацията.
Когато възпалителният отговор е активиран, той не само играе централна роля в патофизиологията на неврологичното заболяване, а може да бъде и причина за допълнително увреждане на клетките. Патологични имунни отговори са отговорни за МС. Въпреки това, при определени обстоятелства, имунните реакции в мозъка
може да предизвикат и невропротективен ефект
вероятно медииран от освобождаването на трофични фактори от възпалителни и/или глиални клетки. Нервният растежен фактор (NGF) е първият невротрофин, изучен заради неговия стимулиращ ефект върху неврони в периферната и ЦНС. Този фактор може да защити аксоните и миелина от възпалителна реакция. Следователно, поради своята невропротективна активност и имуномодулиращи ефекти,
NGF представлява нов терапевтичен подход за лечение
на множество мозъчни разстройства. Нервният растежен фактор насърчава регенерацията на аксоните, оцеляването, защитата и диференциацията на олигодендроцитите и улеснява миграцията и пролиферацията на олигодендроцитните прекурсори към местата на увреждане на миелина. NGF също така директно регулира ключови структурни протеини, които съдържат миелин. Интересно е, че NGF също индуцира производството на мозъчен невротрофичен фактор BDNF, друг невротрофин, участващ в миелинизацията
Нервният растежен фактор е малък протеин
участващ в развитието на нервната система при гръбначните животни. Той е открит от италианката Рита Леви-Монталчини през 50-те години на миналия век. Монталчини повече от тридесет години изследва NGF и неговия механизъм на действие. За своята работа през 1986 г. тя е удостоена с Нобелова награда за медицина. През април 2012 г. фондацията EBRI (изследователски институт, основан от Монталчини) патентова вариант на човешки NGF. Клас лекарства, които имитират фармакологичната активност на Нервния растежен фактор.
NGF се използва от пациенти
и се продава като OXERVATE. Препаратът струва около 1732 долара за флакон. Пациентите обикновено се нуждаят от 28 флакона на месец, което води до месечен разход от около 48 хил. долара. Годишно това са към 582 хил. долара. Доста скъпо!
През 2003 г. Istituto di Neurobiologia e Medicina Molecolare, Consiglio Nazionale delle Ricerche, Рим публикува следното: „Нервен растежен фактор и множествена склероза: изследвания върху животински модели и хора.“ Там се казва:
“Ние бяхме първите, които съобщиха, че нивото на нервния растежен фактор (NGF), плейотрофичен фактор, произвеждан в Централната нервна система, претърпява значителни промени при пациенти с Множествена склероза (МС) и животинския модел на експериментален автоимунен енцефаломиелит (EAE). Нaстоящите проучвания показват, че NGF стимулира растежа и диференциацията на стволовите клетки в EAE, има противовъзпалителна активност и намалява тежестта на EAE при примати.”
Като бивш студент на покойнaтa проф. Рита Леви-Монталчинине мога да не разкажа кога започва изучаването на NGF. Леви-Монталчини губи позицията си като асистент в отдела по анатомия след закон от 1938 г., забраняващ на евреи да заемат длъжности в университети. По време на Втората световна война
тя създава лаборатория в собствената си спалня
и изучавайки растежа на нервните влакна в пилешки ембриони, открива, чe нашите централен и гръбначен мозък успяват да осъществят връзки в цялото ни тяло, тъй като ембрионалните ни тела разполагат с излишък от нервни клетки – около двукратен излишък, според съвременните учени. На онези нервни клетки, които правят точни връзки, се предоставя привилегията да оцелеят. След като публикува резултатите от домашните си лабораторни експерименти в Белгия, за тях научават учени от цял свят. През 1946 г. Рита приема покана от Университета Вашингтон в Сейнт Луис, САЩ, където работи в продължение на 30 години. Именно там през 1952 г. тя извършва най-важното:
изолира Нервния растежен фактор (NGF) от ракови тъкани
които причиняват изключително бърз растеж на нервните клетки. Монталчини установява необяснимо голямо количество нервни влакна. Нерви, растящи навсякъде като ореол около туморните клетки. Тя го описва така:
„Нервният растеж, произведен от тумора, не приличаше на нищо, което съм виждала преди – нервите поеха властта.”
Това подсказва на Монталчини, че самият тумор освобождава вещество, което стимулира растежа на нервите. Тя често казваше: „невроналната тъкан изисква трофична подкрепа“.
Това е NGF. Видяхте цената. 1732 долара за флакон. 582 хил. долара годишно. Но
ние самите също произвеждаме този фактор – NGF
Или по-добре казано, нашият организъм го създава сам. Естествено, можем и трябва да му помагаме за това.
Научно изследване, проведено сред жени, страдащи от МС, доказва, че водни упражнения с различна интензивност се понасят добре от участничките и повишават значително нивата на факторите на растеж на нервите. Друго проучване достига до заключението, че съществува положителна връзка между физическите упражнения и нивата на циркулиращия на мозъчния невротрофичен фактор. В този ред на мисли, физическите упражнения могат да бъдат евтина и безопасна стратегия за засилване на освобождаването на невротрофичен фактор, получен от мозъка, като по този начин се запазва или възстановява когнитивната функция. Така наречените GABA-ергични клетки са основният източник на производство на NGF в мозъчната кора и вероятно поддържат функцията на базалните холинергични проекции на предния мозък в зряла възраст.
GABA е Гама-аминобутирова киселина –
главният инхибиторен невротрансмитер в ЦНС. Основната ѝ роля е намаляването на невронната възбудимост. Наличието на този невротрансмитер увеличава мозъчните вълни, свързани със спокойствието (алфа вълни) и намалява тези, свързани със стрес и безпокойство (бета вълни).
Автори на статията:
Д-р Алесандра Акили
Д-р Христо Ватев д.м.н.
Вижте още: Каква е връзката между МС и депресията
