Вероятно неведнъж сте чували твърдението, че изкуството лекува. За щастие, това не са просто думи. Вече е безспорен и научно доказан фактът, че изкуството лекува в действителност. Този феномен е потвърден от редица научни и медицински изследвания, опити и дори отчитане на биохимична промяна в организма при изследване преди и след практикуване на някакъв вид изкуство.

Според Оксфордския речник, изкуството е израз или приложение на
човешки творчески умения и въображение. Обикновено във визуална форма като живопис или скулптура, създавайки произведения, които да бъдат оценени предимно заради тяхната красота или емоционална стойност.

В българския език думата изкуство идва от старобългарската искоусъ. Тя означава опит, изпитание. А творчество е общото наименование за произведенията на изкуството.

Творчеството е умствен процес на човешката дейност

То представлява разнообразна гама от човешки активности и произведения, създадени с естетична и комуникативна цел, чрез визуални, слухови или изпълнителни материали. Чрез него се създават качествено нови веществени и духовни ценности. Самото  създаване наричаме креативност, creativity,от английската дума която се превежда и като творчество. Обръщането към изкуството е търсене на нещо красиво, витално, жизнено и отразява една биологична необходимост. Наричаме го Стратегия за подобряване качеството на живот. Едно е сигурно. Общото състояние на пациент се повлиява неблагоприятно при мозъчно увреждане (инсулт, Паркинсонова болест, Множествена склероза и други неврологични заболявания), докато присъщият

артистичен талант и умения изглеждат почти незасегнати

Фактът, че само хората създават изкуство спонтанно и че хората са по-креативни от животните предполага, че невронните основи на креативността се крият в онези характеристики на мозъка, които са уникални за човека. Нашето изследване, резултатите от което са публикувани тук  е  е посветено на тясната връзка между Неврологията и Изкуството. В рехабилитационната медицина има доказателства, че изкуството лекува като подобрява мозъчната функция чрез въздействие върху нервната система. Действително изкуството подобрява мозъчната функция, като влияе върху мозъчните вълни, емоциите и цялата нервна система. Въпросът, който си задаваме, е: „Може ли изкуството да промени мозъка?“. Същият въпрос беше предмет на среща между учени от
университета в Сидни на 8 август 2018 г. И техният отговор е категорично

„ДА!“

Австралийските учени са напълно убедени в това и обясняват как. Тяхната концепция се нарича невропластичност. За нея може да се говори много. Има редица материали в учебниците, книгите и в Интернет, посветени на тази уникална способност на човешкия мозък. Както и безброй материали, доказващи по научен път факта, че изкуството лекува и обясняват връзката му с неврологичните и други заболявания. В този текст ще спомена само няколко примера, които вярвам, биха били интересни за вас.

Изкуството наистина лекува

Музикалната практика и плазмените нива на BDNF – като потенциален маркер за синаптична пластичност: инструмент за рехабилитация, публикувано на  17 септември 2020 г.

„Целта на изследването е да се проучи влиянието на музикалната практика върху пластичността на мозъка. BDNF (мозъчен невротрофичен фактор) е невротрофин, участващ в невропластичността и синаптичната функция. Набрахме 48 здрави субекта на еднаква възраст и пол (21 музиканти и 27 не-музиканти). На всички субекти беше приложен AQ (въпросник за аутистичния спектър) и плазмените нива (PL) на BDNF, окситоцин (OT) и вазопресин (VP) бяха измерени в кръвната проба на всеки участник. Установено бе, че разликата между плазмените нива на BDNF в двете групи е статистически значима (t = − 2,214, p = 0,03). Ако приемем, че плазмените нива на BDNF са маркер за синаптична пластичност, по-високите нива могат да бъдат свързани с активирането на алтернативни
невронни пътища: може да означава по-голяма гъвкавост на церебралните функции на музикантите.”

ЕФЕКТЪТ НА МОЦАРТ И МЕДИЦИНАТА

 Според публикация през 1993 г. от Rauscher et al. [Nature 1993],
Ефектът на Моцарт  предполага подобряване на уменията за разсъждение за решаване на пространствени проблеми при нормални субекти след слушане на сонатата за пиано на Моцарт K 448. Допълнителна оценка на този ефект повдигна въпроса дали има връзка между музиката – генерирани емоции и по-високо ниво на когнитивни способности. Позитронно-емисионната томография и функционалният ядрено-магнитен резонанс разкриват, че слушането на приятна музика активира кортикалните и субкортикалните церебрални области, където се обработват емоциите. Тези невробиологични ефекти предполагат, че

слуховата стимулация предизвиква емоции

свързани с активизиране, оживление и води до временно подобрено представяне в много когнитивни области. Музикалната терапия прилага това въздействие в клинична среда, тъй като може да бъде полезно за пациентите, като отклони вниманието им от неприятни преживявания. Прилага се в контекста на различни важни клинични състояния като сърдечно-съдови заболявания, ракова болка, епилепсия, депресия и деменция.

Освен това музиката може да модулира имунния отговор чрез увеличаване на активността на естествените клетки убийци, лимфоцитите и интерферон-γ, което е важна характеристика, тъй като много заболявания са свързани с дисбалансирана имунна система. Съвременните техники – позитронно-емисионна томография (PET) и функционално магнитно-резонансно изобразяване (fMRI)] показват, че голяма двустранна мозъчна област, известна като лимбична (напр.
амигдала и хипокампус) и паралимбични структури (орбитофронтален
кортекс и парахипокампален гирус),

се включват когато слушаме музика

Това се потвърждава от различни изследователи като  провокираните от музика зони дори са картографирани. Амигдалата и хипокампусът често се споменават като активирани структури и това предполага, че музиката е в състояние да модулира активността в основните области на емоциите, наред с други зони. Проучванията с fMRI показват, че от своя страна неприятните, неправилни акорди могат да предизвикат мозъчна активност, свързана с негативни емоционални процеси.

ЕФЕКТЪТ НА МИКЕЛАНДЖЕЛО:

Как изкуството помага на пациенти с увреждане на централната нервна система

Това е проучване, публикувано в списание Frontiers in Psychology. В него участват изследователи от отделите по психология на университета Sapienza в Рим и Unitelma Sapienza. Наречен е от изследователите емблематично

Ефект на Микеланджело, аналогия с Ефекта на Моцарт

Според изследването, резултатът, който може да се получи чрез използване на художественото изкуство като съставна част от неврорехабилитационната терапия, е изключителен. Изследователите са съчетали произведения на изкуството, използвайки технология виртуална реалност, за да подобрят ефективността на неврорехабилитацията на хора, които са претърпели тежко неврологично увреждане след инсулт, довел до намаляване или загуба на използване на едната ръка или едната страна на тялото (хемиплегия).

„В среда на виртуална реалност пациентите са помолени да преместят курсор върху виртуално платно пред тях, като използват ръката от страната на тялото си, парализирана поради мозъчно увреждане. Движенията върху платното разкриват образа на художествени шедьоври, като Сътворението на Адам на Микеланджело, Венера на Ботичели или Тримата музиканти на Пикасо.
Всеки път, когато виртуалният панел получва обратна връзка от
управлявания от пациента джойстик, белите пиксели отстъпват място на част от изображението.

Пациентите, които са изпълнявали упражнението за разкриване на картините, са

постигнали по-добри резултати и по-бързо възстановяване

от контролната група. Не само това: тези, които са взаимодействали с художествените произведения, са заявили, че са се почувствали по-малко уморени в края на теста. Съавторът на изследването Марко Йоса, изследовател в IRCCS Santa Lucia и професор по психометрия в университета Сапиенца в Рим, коментира:

„Този резултат е част от поредица изследвания, които се занимават с темата за реакцията на мозъка към изкуството.“

 И допълва:

„Намерението на нашето проучване бе да проверим дали тези
положителни ефекти могат да бъдат използвани за увеличаване на
участието на пациента в процеса на неврорехабилитация и ние открихме, че е така, подобно на Ефекта на Моцарт при узикалната терапия.“

Резултатите от неврорехабилитацията се подобряват от ефекта на Микеланджело, което

обяснява подобряването на състоянието на пациентите

при гледане на художествен шедьовър.

 „Виртуалната реалност става все по-използван инструмент за стимулиране пластичността на мозъка. Чрез визуални или дори тактилни стимули всъщност има възможност за насърчаване на положително поведение, например плавно и контролирано движение на ръката върху платно или скулптура, което позволява на мозъка да възстанови, където е възможно, правилното функционалност на движението.“

В този контекст се ражда и невроестетиката, термин, въведен от
британския невробиолог Семир Зеки, за да дефинира полето, включващо когнитивните науки и естетиката. Визията на изкуството и активното участие в естетическото преживяване стимулират специфични области на мозъка, включително сензомоторните.

Автор: Христо Ватев

За повече информация по темата посетете официалния сайт на NeuroArt.

Вижте още: Четири от най-големите митове за мозъка