Много митове за мозъка, в които доскоро всички вярвахме, вече са развенчани. Съвременната наука, новите технологии и усилията на учените ни довеждат непрестанно до нови знания, теории и доказателства.

Именно те разбиха много съществуващи митове за мозъка

и продължават да развенчават нови. В този текст ще ви представя 4 теории за мозъка, които доказано, не са верни, но в които много хора все още вярват. Факт е, че дори науката, камо ли обикновените хора, знае много малко за човешкия мозък. Това е най-сложният орган в нашето тяло и все още е огромна загадка. Учените обаче постоянно откриват нови и нови подробности за него. Именно така те успяват да развенчаят много митове за мозъка.

Тези 4, които ще оборим днес, са описани в книгата Свръхмозъкът. Нейни автори са Дипак Чопра и Рудолф Е. Танзи. Без да се бавя повече споделям с вас обещаните митове за мозъка.

Мит 1: УВРЕДЕНИЯТ МОЗЪК НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗЛЕКУВА

Когато мозъкът бъде увреден, вследствие на някаква травма – удар, при катастрофа или от инсулт, нервните клетки и техните синапси (връзки) се разрушават. Дълго време битуваше митът, че когато мозъкът бъде увреден по някаква причина, пациентът може да разчита само на здравите си нервни клетки. Тоест тези, които не са засегнати от травмата. Но в последните години многобройни изследвания доказаха една нова теория.

„Когато невроните и синапсите се разрушават вследствие на травма, съседните неврони компенсират загубата и се опитват да подновят липсващите връзки, възстановявайки невронната мрежа. Съседните неврони се активират и в отделните им части […] се извършва процес на компенсаторна регенерация.“

Още през далечната 1776 г. шотландският анатом Уилям Къмбърланд Круикшанк извършва уникален опит. Той отрязва част от вагуса (т.нар. блуждаещ нерв) на куче. Не след дълго установява, че мястото се е запълнило с нова нервна тъкан. Само че по онова време опитът му е приет скептично и остава недооценен. Едва в последните десетилетия учените се активизират и започват да правят опити и да доказват нови теории по въпроса, засягащ регенерацията на нервната тъкан и система.

Мит 2: ВРЪЗКИТЕ В МОЗЪКА НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ПРОМЕНЕНИ

Ето още един от съществуващите митове за мозъка. Това схващане, както доказва съвременната медицина, е напълно невярно. Още в средата на осемнайсети век Жан-Жак Русо изказва предположение, че

„мозъкът постоянно се преобразува, в зависимост от преживяванията.“

Абсолютно вярно! Човешкият мозък е гъвкав и адаптивен. Той в действителност постоянно се променя. Новите преживявания създават нови синаптични връзки между невроните. В средата на двайсети век американският психолог Карл Лашли представя и първите научни доказателства за този феномен. А Дипак Чопра силно препоръчва да правим гимнастика на мозъка, така както правим упражнения за тялото. В страниците на своята книга той отбелязва:

„Мозъкът притежава схема, но в нея има проводници – веригите се състоят от жива тъкан. И което е по-важно, те се раждат от мислите, спомените, желанията и преживяванията.“

Мит 3: СТАРЕЕНЕТО НА МОЗЪКА Е НЕИЗБЕЖНО И НЕОБРАТИМО

Доскоро се налагаше схващането, че когато човек остарява, мозъчната му активност намалява. Както и че мозъчните му клетки умират и загубата им е необратима. Но днес, пише Чопра, теорията за неизбежната загуба на мозъчни клетки е опровергана.

„Стареенето в никакъв случай не е неизбежно.“

В това е убеден авторът на Свръхмозъкът. И обяснява, че могат да бъдат посочени множество примери за настъпване на подобрение въпреки напредването на годините в умствената или физическата функционалност. С напредването на възрастта много хора стават лениви по отношение на поддържането във форма и развиването на своя мозък. Оставят усвояването на нови знания на заден план или го загърбват като цяло. Ето това според Чопра е грешката, която много възрастни хора все още допускат. Това е и причината вместо да се създават нови синапси (връзки) в мозъка, да се затвърждават старите, вече установени пътища. А те постоянно ще умират и ще намаляват. Затова е изключително важно във всяка възраст от нашия живот да четем, да държим мозъка буден, да правим нещата по различен начин, да мислим, да извикваме спомените си, да правим упражнения за мозъка и да не го оставяме да дреме. Дипак Чопра пише:

„За щастие е възможно да се направи съзнателен избор. Вие може да предпочетете да си давате сметка за мислите и чувствата, които се раждат всяка минута в мозъка ви, и да следвате възходяща линия на усвояване на знания, независимо от възрастта си. По този начин ще допринесете за създаването на нови дендрити, синапси и невронни пътища, които ще подобрят здравословното състояние на мозъка ви…“

Мит 4: ВСЕКИДНЕВНО МОЗЪКЪТ ГУБИ МИЛИОНИ КЛЕТКИ, КОИТО НЕ СЕ ЗАМЕНЯТ С НОВИ

Вярно е, че човешкият мозък губи дневно около 85 000 кортикални неврона. Тоест по един на всяка секунда. Те обаче представляват нищожна част от общо 40 млрд. неврони, от които се състои кортекса. Би отнело около 600 години, за да се разделим с половината от броя на нашите неврони. С векове ни е внушавано, че

нервните клетки, които ежедневно губим не се възстановяват

През последните десетилетия обаче се оказва и доказва, че това въобще не е така. Изследователят Пол Колман доказва, че общият брой на нервните клетки в мозъка на 20-годишен младеж и на 70-годишен човек е приблизително еднакъв.

Процесът по образуване на нови неврони е известен като неврогенеза. Става популярен преди едва двайсетина години и е наблюдаван при птиците. Впоследствие опити на учени от целия свят го потвърждават и при мишки и други животни. Доказва се фактът, че физическите упражнения и разнообразната околна среда съдействат за раждането на нови нервни клетки.

„Ако можехме по някакъв начин да ускорим безопасно неврогенезата в човешкия мозък, щяхме да бъдем в състояние да лекуваме по-ефикасно заболявания, при които са били загубени или сериозно увредени мозъчни клетки.“

Сам Сисодия от Чикагския университет доказва, че физическите упражнения и стимулирането на ума предпазват мишките от болестта на Алцхаймер, дори когато в генома им е заложена именно тази човешка мутация. Като се натоварвате физически и се стремите да заучавате нови неща всеки ден, вие създавате нови нервни клетки, пише Чопра в книгата си.

Вижте още: Прекаралите COVID-19 отключват тревожност

Хармонията е едно от нещата, които често ни липсват. Хармонията във външния свят, хармонията между хората, вътрешната хармония, която често губим, заплетени в житейските проблеми и негативните преживявания. Казват, че щастието е признак за нашата вътрешна хармония. Но мнозина се чувстват щастливи само в определени мигове и ситуации,

а през останалото време хармонията (щастието) все някак си им се изплъзва

Духовни учители казват, че за да достигнем до хармонията, трябва да пречистим мислите си. Много практики и религии, особено източните, също вярват в това – че ако нямаме негативни мисли, няма да ни се случват лоши неща. Или дори да се случват, нашето отношение към тях пак ще е позитивно.

Трудно е. Може би защото смирението и приемането на нещата такива, каквито са, са едни от най-трудните задачи за човека. Но всеки е свободен да търси, създава и чувства хармонията вътре и извън себе си.

Хармонията, която понякога ни липсва, но която не спираме да търсим цял живот

Мъдри хора също пишат и говорят за хармонията. Подбрах някои вдъхновяващи за мен цитати на умни глави, които се надявам да заредят с позитивизма си и вас.

Желая ви приятно четене и хармоничен ден!

„Ако се случи нещо лошо, то задължително ще се случи и добро, и така в света се запазва хармонията.“

Матю Куик

„Винаги се стремете към пълна хармония на мисъл, слово и дело. Винаги се стремете към пречистване на мислите си и всичко ще бъде наред.”

Махатма Ганди

„Спазвайте добросъвестността и справедливостта към всички нации. Култивирайте мир и хармония с всички.”

Джордж Вашингтон

„Бъдете в хармония, но все пак бъдете различни.“

Конфуций

„Щастието съществува на Земята и то се печели чрез съзнателно упражняване на разума, познание за хармонията във Вселената и постоянно практикуване на щедрост.“

Хосе Марти

„Животът на този свят не е нищо друго освен хармония на противоположностите.“

Руми

„Но какво е щастието освен простата хармония между човек и живота, който води?“

Албер Камю

„Трябва да изберем прости начини на живот…да живеем в хармония с природата, като възприемем по-прости технологии и използваме природните ресурси по новаторски начин.“

Сонам ​​Вангчук

„Скритата хармония е по-добра от очевидната.“

Хераклит

„Ако не живеете в хармония със себе си, как можете да живеете в хармония с другите?“

Дъглас Кенеди

„И когато любовта говори, гласът на всички богове прави сънливо небето

с хармонията.“

Уилям Шекспир

„Ако се стремим да действаме в хармония със законите на доброто, ние се издигаме над всички други закони и ставаме закон за себе си; съработници на Бога и помощници в природата. Наша е привилегията, наша е загубата, ако не успеем да изпълним най-високите си възможности.“

Макс Хайндел

„Хармонията кара малките неща да растат. Липсата ѝ – големите да се разпадат.“

Салустий

„Който живее в хармония със себе си, живее в хармония с Вселената.“

Марк Аврелий

„Ако слушате със сърцето и чистата си душа, ще чуете музиката на Космоса, в перфектна хармония. Само греховете и арогантността на човека затъмняват звука.“

Линда Лафърти

„Щастието не е въпрос на интензивност, а на баланс, ред, ритъм и хармония.“

Томас Мертън

„Въпреки че често съм в дълбините на мизерията, все още има спокойствие, чиста хармония и музика вътре в мен.“

Винсент ван Гог

„Опростяването на живота е една от стъпките към вътрешния мир. Постоянното опростяване ще създаде вътрешно и външно благополучие, което донася хармония в живота на човека.“

Пилигрим на мира

„Ако те попитат: какво е благополучието? – отговаряй: бъдете в хармония със себе си.“

Питагор

„Ако искате да живеете в хармония с другите, понякога е нужно да изглеждате не толкова умни, колкото сте всъщност.“

Артър Хейли

„Където има праведност в сърцето, има красота в характера. Когато има красота в характера, има хармония в дома. Когато има хармония в дома, има ред в нацията. Когато има ред в нацията, има мир в света.”

Абдул Калам

„Ако срещнеш някого, чиято душа не е в хармония с твоята, изпрати му любов и продължи нататък.“

Уейн Дайър

„Има хармония в есента и блясък в нейното небе, което през лятото не се чува и не се вижда, сякаш не може да бъде, сякаш не е било!“ 

Пърси Биш Шели

„…щастлив човек е този, който живее в хармония с изискванията на душата…“

Владислав Крапивин

„Хармонията е, когато сборът е по-голям от частите. Щастливо преувеличение.“

Джейн Сибъри

„Любовта е енергизиращият еликсир на Вселената, причината и следствието на цялата Хармония.“

Руми

Вижте още: Да се грижиш за себе си не те прави егоист

Преди време ви срещнах с д-р Христо Ватев и неговата гледна точка относно МС, алтернативната медицина, плацебото, депресията. След разговорите ни и публикуваното интервю, ми се прииска да разбера повече за връзката между МС и депресията. Това е важно за мен и моите приятели и клиенти, страдащи от Множествена склероза и придружаваща депресия. Очевидно е, че между двете има връзка. Помолих д-р Ватев да сподели с мен и с вас това, което знае по темата, за да внесе малко яснота и в нашите познания

относно връзката между „нашата приятелка“ МС и депресията

Без повече бавене, давам думата на моя гост – клиничният психолог и изследовател д-р Христо Ватев.

„По време на последния ни разговор, говорейки за депресията, казах, че при пациенти с МС се нарушава хомеостазата на веществото серотонин. И че за нас, болните от Множествена склероза, това откритие не е лоша новина. Ще се опитам да обясня защо мисля така. Първо – помага ни да разберем тясната невроморфологична връзка между МС и депресията. В нашата работна група G.I.S.N. – Gruppo Italiano per lo Studio della Neuromorfologia, вярваме на тези учени, които обясняват заболяването депресия с драстичното намаляване на нивата на серотонин в нервната система. Серотонинът (5-HT) е ендогенен невротрансмитер в човешкото тяло, синтезиран от есенциалната аминокиселина триптофан. Разкрити са множество процеси, причинявщи ниски нива на 5-НТ при хора,  страдащи от Множествена склероза.

Причината, с една дума, е възпаление

Възпалителните промени в мозъчния паренхим са свързани с депресия. Проучвания показват, че тя е придружена от имунна дисрегулация и активиране на системата за възпалителни реакции (inflammatory response system – IRS). Освен това, тежката депресия изглежда е свързана с повишени плазмени концентрации на цитокини TNF-α и Интерлевкин-6 (IL-6). Отдавна е демонстрирано наличието на Интерлевкин-6 в остри и хронични активни плаки от мозъка на пациенти с МС. Факторът на туморна некроза α (обикновено съкратен като TNFα) е цитокин, участващ в системното възпаление, и е член на група цитокини, които стимулират реакцията в острата фаза на възпалението.

Дефекти на TNF са замесени в етиологията на болестта на Алцхаймер, рак, депресия и Множествена склероза. Тези познания дължим на постигнатото в областта на една сравнително нова наука, която изучава взаимодействията между централната нервна система (ЦНС) и имунната система – Психоневроимунология (PNI). Появата на депресия също зависи от действието на много голям брой невротрансмитери, които обикновено се освобождават от мозъка и изпълняват различни видове функции. По-специално, депресията се причинява от наличието на ниски нива на норепинефрин, серотонин или допамин. Известно е обаче, че депресията е лечимо заболяване. И лечението просто

цели да повиши нивата на серотонин в синапса

Повечето използвани лекарства са селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин, на английски Selective serotonin reuptake inhibitors (SSRIs). След като пренесе съобщение, серотонинът обикновено се реабсорбира от нервните клетки (известно като повторно поемане). SSRIs действат като блокират (инхибират) обратното поемане, което означава, че повече серотонин е наличен за предаване на допълнителни съобщения между близките нервни клетки. Проучвания на екип от учени от Калифорнийски институт по поведенчески невронауки и психология, Феърфийлд, САЩ показват обещаващи резултати по отношение на имуномодулиращата роля на серотонин при пациенти с МС и неговите терапевтични приложения. Още през октомври 1999 г. е публикуван резултатът от сериозно проучване на

невропротективния ефект на нов серотонинов рецепторен агонист

(вещество, което напълно активира рецептора, към който се свързва) – BAY X3702, при исхемично увреждане на мозъка. BAY X3702  не е пуснат в търговската мрежа. Може би, защото от 1970 г. компанията Eli Lilly произвежда лекарството флуоксетин. То се предписва в цял свят за лечение на депресия вече повече от 50 години. В заключение бих искал да кажа:

„Серотонинът в мозъка упражнява невропротективен ефект“.

Това е един от тези невропротектори, които биха могли да спрат МС преди да настъпи етапът на невродегенерация, за което говорихме и в предишното интервю. Имам още една добра новина. Нашият организъм сам произвежда серотонин. Как? Лесно. Бих могъл да цитирам много чужди психолози и учени, но ето какво пише 30-годишният клиничен психолог Даниел Чутров.

„Серотонинът бива произведен от триптофан, но за да стане това триптофанът трябва да стигне до мозъка, а транспортерът, който го закарва там е същият, който транспортира и аминокиселините с разклонена верига (BCAA). Тоест двата вида аминокиселини (триптофан и различните видове BCAA) се конкурират. И именно тук влиза в употреба спортът…“.

Точно така! Редица проучвания показват, че увеличаването на производството на 5-HT произтича от физическата активност,  практикувана от много пациенти с диагноза МС, включително Матю Ембри. Това е неговия алтернативен начин на живот. Благодарение на Матю се говори за това, а благодарение на Психоневроимунологията имаме потвърждение и научно обяснение. Изследователите знаят, че

нашата ЦНС и имунната ни система могат да комуникират помежду си

но едва наскоро започнаха да разбират как го правят и какво означава това за нашето здраве. И двете системи произвеждат малки молекули и протеини, хормони и невротрансмитери, които могат да действат като пратеници между двете системи. Доказано е, че физическата активност стимулира производството на  серотонин. Невротрансмитер. Протектор на нервните клетки. Проучвания с мишки показват, че повишаването на нивата на 5-НТ може да причини имуномодулиращи ефекти и вероятно да забави скоростта на прогресиране на заболяването Експериментален Автоимунен Енцефаломиелит.”

Вижте още: Същност на Множествената склероза

За да имаме по-приятна сутрин, е достатъчно да променим част от навиците си и да положим минимални усилия. Разбира се, най-важна е настройката, която да ни помогне вместо да мразим сутрините си, да ги изпълваме с любов и вдъхновение. Да се чувстваме заредени за новия ден и да гледаме по-позитивно на нещата. Всичко това е не само възможно, но и препоръчително за всеки, за когото сутрините са тегави и неприятни. Ако и за вас е така, пробвайте да приложите тези няколко съвета за по-приятна сутрин.

Наспивайте се добре

Няма как да не започнем с този банален съвет, който обаче наистина е изключително важен. Ако не сме се наспали през нощта или сме спали неспокойно, няма как да сме ведри и позитивни на сутринта. Ето защо е хубаво да си лягаме по-рано, за да спим достатъчно дълго. За различните хора времето, за което се наспиват е различно. Естествено, всички сме чували и знаем, че трябва да спим минимум 8 часа.

Но има хора, на които 6 са напълно достатъчни, и други, на които им трябват поне 10, и дори 12 часа, за да се чувстват отпочинали  и обновени. Така че моят съвет е да слушате собственото си тяло и да се стараете да се съобразявате с вашия личен биологичен ритъм. Наистина продължителността на съня е много важна, но също толкова важно е и качеството му. Направете така, че да си осигурите условия за спокоен и непробуден сън, разбира се, ако това е възможно и доколкото е във вашия контрол.

Настройте си приятна аларма

Колкото и незначително да изглежда това на пръв поглед, звукът на алармата (в повечето случаи) е първото нещо, което чуваме, преди да се събудим. Алармите често са неприятни, дразнещи, дори изнервящи. За щастие, този показател е изцяло във ваши ръце.

За да имате по-приятна сутрин, си настройте приятна аларма!

Весела мелодия, любима песен или каквото друго решите, но не оставяйте отвратителния звук на традиционните аларми да ви дразни, и то още преди да сте отворили очи.

Станете малко по-рано

Често настройваме алармата си така, че да спим до последната възможна минута. Това обаче, вместо да е добро за нас, както сме свикнали да мислим, често се оказва точно обратното. Ставаме. Бързаме, за да не закъснеем за работа. Изпълняваме трескаво всички сутрешни порядки и действия. Чувстваме се напрегнати. Всички тези негативни усещания могат да изчезнат мигновено, ако просто станем малко по-рано. Това ще успокои нашата по-приятна сутрин и ще ни позволи дори да се поглезим с някои малки ритуалчета, носещи ни щастие и позитивна настройка за предстоящия ден.

Оставете телефона далече от себе си

За по-приятна сутрин и, разбира се, по-спокойна, не надничайте постоянно в телефона. Оставете го далече от себе си, докато  извършвате сутрешната си рутина. В противен случай, рискувате да се напрегнете, разтревожите, ядосате още от рано сутринта. Ранните съобщения и работни въпроси могат да почакат. Дайте си време да останете далече от тях поне половин час, след като станете от леглото.

Медитирайте

За да имате по-приятна сутрин и да се заредите с нужното спокойствие преди работа и всички действия в сутрешната рутина, останете още малко в леглото, след като сте се събудили. Достатъчно е да си подарите 5 или 10 минути, в които да помедитирате. Или просто да се фокусирате върху дъха си, без да мислите за това, което ви предстои през днешния ден. Отпуснете се! Затворете очи или останете с отворени, за да не заспите отново, и дишайте! Дълбоко, с диафрагмата, като се стремите издишванията ви да са по-продължителни и бавни от вдишванията.

Правете упражнения

Тази препоръка е изключително досадна за 90% от хората. Но какво би станало, ако вместо да я приемаме като нещо неприятно, просто си позволим малко непринудени действия, които да разбудят и раздвижат тялото ни. Можете да направите няколко леки упражнения, дори докато сте още в леглото. Без напрежение, без задължение, без нечии наставления. Правете каквото ви е приятно и ви носи само удоволствие и усмивки. Дори плавни разтягания в леглото, вдигане на краката или каране на колело във въздуха, докато си лежите, биха свършили чудесна работа.

Вземете си душ

Тази стъпка е препоръчителна не само за да се чувстваме чисти, но и за да бъдем свежи още от сутринта. Водата действа успокояващо на нервната система, но и зареждащо, освежаващо. Сякаш се прераждаме с всеки взет душ или вана (но за вана едва ли имате време сутрин преди работа).

Поглезете се

За да се почувствате добре, осъществявайки плановете за вашата по-приятна сутрин, е добре да включите и тази препоръка – Поглезете се! Независимо дали ще изберете да изпиете сутрешното си кафе на спокойствие и тишина, да гледате забавни клипчета в мрежата, или каквото друго повдига настроението ви и ще ви накара да се заредите за предстоящия ден – направете го! Поглезете се по вашия уникален и специален начин.

Слушайте музика

Често не се сещаме, че можем да си пуснем музика, докато се оправяме за работа. А трябва! Музиката определено ни зарежда позитивно и повишава настроението ни. Пускайте си радио или личния ви плейлист с избрани от вас любими песни, докато се приготвяте сутрин.

Направете план за предстоящия ден

Вземете лист хартия и нещо за писане и направете списък на задачите, които искате да свършите през деня. Още по-добре би било  да правите този списък със задачи още от предишната вечер. Също така да си подготвите (изберете) облеклото за следващия ден още от вечерта, вместо да се чудите какво да облечете на сутринта, което неминуемо ще изяде част от така ценното ви сутрешно време. Четейки списъка със задачи, маркирайте най-важната и неотложната с цифра 1. Номерирайте по степен на важност и останалите планирани дейности в списъка. Придържайте се към него през деня, като изпълнявате задачите от най-важната към по-маловажните.

Закусете

Мнозина от нас пропускат тази препоръка и излизат от вкъщи без да са хапнали преди това. Но здравословната закуска е силно препоръчителна по много причини. От една страна тя ще ви даде енергия. Ще ви спаси от чувството на глад и ще нормализира нивата на кръвната ви захар. Освен това изследвания показват, че здравословната закуска, рано сутрин, подобрява краткосрочната памет и ви помага да се концентрирате по-интензивно и за по-дълго време. Така че не забравяйте да хапнете нещо, преди да тръгнете за работа. Вероятно още в първите дни ще усетите разликата и това ще ви хареса!

Вижте още: Да се грижиш за себе си не те прави егоист

Защо винаги трябва да се грижиш за себе си?

Днес една мисъл долетя до мен:

„Не бъди добър само към другите, но и към себе си!“.

Същото си говорихме и с една приятелка наскоро.

Много хора бъркат това да се грижиш за за себе си с егоизъм. Но това са две различни неща. Не само няма нищо лошо в това да се грижиш за себе си, но и е абсолютно задължително условие, за да се чувстваш добре, спокоен и удовлетворен физически, психически, ментално и емоционално. За да са щастливи и спокойни хората, които поставяме на първо място в живота си, и за които искаме да се грижим, то ние също трябва да сме добре. А това не става от само себе си. Или става за определен период от време.  След това сме изправени пред опасността да рухнем. Физически или психически. Да се почувстваме изхабени, празни, без желание за живот, без сили да отдаваме повече любов и грижа на същите тези хора (или други), които са били на първо място за нас.

Изтощението е нормален процес, при който ресурсите, с които разполагаме, са на изчерпване. Ако не се храним дълго време, тялото започва да използва като източник на енергия вече натрупаните запаси. А когато и те свършат, започва да се самоизяжда. Вследствие на това могат да настъпят най-различни болестни състояния, свързани с цялостта и здравето на материалното и менталното тяло на съответния човек.

Същото се случва и с психическото ни и емоционално здраве

Ако само изразходваме натрупаните с годините запаси, но не го захрансааме с нови, това може да се окаже опасно. Да доведе до липса и желание за живот, депресивни мисли и състояния, силна тревожност и притеснение. Както и до редица не само психически, но и психиатрични отклонения. Затова искам да повторя:

ДА СЕ ГРИЖИШ ЗА СЕБЕ СИ НЕ Е ПРОЯВА НА ЕГОИЗЪМ

Напротив. Това е проява на по-голяма ОСЪЗНАТОСТ. И способност да погледнеш трезво на голямата картина на живота и своето място в нея. Не се обвинявайте за това, ама НИКОГА не се обвинявайте!, че искате да направите и себе си щастливи. Че искаш освен за тях, да се погрижиш за себе си също така адекватно, всеотдайно и пълноценно. Опитайте се всеки ден да се зареждате с приятни преживявания, хубави книги и филми, медитация или просто 15-минутна почивка, когато се почувствате претоварени и уморени. Позволете си да хапвате любимата си храна, сладоледът, който по принцип си забранявате заради няколкото килограма вповече, слушайте хубава музика, понякога се връщайте и към класиката, това безспорно ще ви даде съвсем нова енергия, излизайте с приятели, позволявайте си понякога

да се поглезите по вашия си начин, защото ВИЕ СТЕ ВАЖНИ

Не повече и не по-малко от хората, за които искате да се грижите и които искате да правите щастливи!

Вижте още: Поговори с мен – Екатерина – Лайф Коуч

Христо Ватев завършва обща медицина в Медицинския университет в София. Прави ранна специализация по акушерство и гинекология, но съдбата има други планове за него. Не след дълго заминава за Италия, където се оказва, че българската му диплома не се признава. Затова отново започва да следва медицина, този път в Римския университет Ла Сапиенца. Дипломира се от там през 1998 г. През същата година

д-р Христо Ватев внезапно губи зрението си

Приет е в болница, където му е поставена диагноза МС (Множествена склероза). Това променя живота му из основи и той се преориентира професионално към телемедицината (лекуване на пациенти от разстояние) и клиничната психология. Специализира в Университета Уникам. Защитава дисертация. След  пет години научни изследвания и докторантура придобива степен по електронно здравеопазване и става доктор на медицинските науки в университета. Започва работа в Международния радио медицински център в Рим – най-старата съществуваща в света организация, занимаваща се с осигуряване на радио медицинска помощ. Христо Ватев обаче не спира и с научната си дейност и става част от изследователска група за нервомофрология. Има множество научни публикации в областта на неврологията, свързани с нови методи за лечение на Множествената склероза, както и три издадени художествени книги по темата.

Днес, 23 години след поставяне на диагнозата му, д-р Христо Ватев шофира, движи се свободно и се радва на пълноценен живот. Не се смята за оздравял, тъй като плаките все още се виждат при правенето на ЯМР. Разбрал е, че МС е комплексно заболяване, не е само демиелинизация. Изследванията му го събират и със съпругата му александра Акили – също диагностицирана със заболяването преди повече от две  десетилетия. Двамата заедно са приели за една от мисиите на живота си да споделят с другите лекари най-новите научни изследвания и терапии, които помагат на хора с МС не само да се справят с психическия удар от диагнозата, а и да живеят качествен и дълъг живот с нея. Въпреки нея.

Здравейте, д-р Ватев. В предишното ни интервю, публикувано в  списание Lifebites.bg, казахте, че МС е лечимо заболяване и това  разбуни духовете на пациентите с тази диагноза. Бихте ли пояснили какво точно имате предвид?

От години се знае, че патогенезата на МС се състои от две фази – възпалителна и невродегенеративна. Първа фаза – възпалителна, загуба на миелинов олигодендроцитен гликопротеин, изолатор, слой около аксоните на невроните.

Нервните импулси стават все по-бавни, но не спират

да се придвижват. Докато не стигнем до втора фаза – невродегенеративна. Откритието беше публикувано през 2001 г. в списание Nature с името Multiple sclerosis: a two-stage disease – Множествена склероза: заболяване на два етапа.

„Патогенезата на множествената склероза се състои от възпалителна фаза и невродегенеративна фаза.“

– пише и Лорънс Стайнман, Катедра по неврология и неврологични науки, Медицински факултет на Станфордския университет. Поради тази причина най-новите лекарства сега са насочени и към двете фази на заболяването. Един чудесен пример за това е  лекарството Mayzent (siponimod). Така че МС се лекува като се спре преди да достигне разрушителната (невродегенеративна) фаза две. Именно това имах предвид, казвайки, че МС се лекува.

Kакво е мнението Ви за алтернативната медицина и алтернативните методи за които се твърди, че лекуват МС?

Някои допълнителни терапии могат да помогнат за облекчаване на стреса, депресията, умората и мускулното напрежение Най-общо те могат да бъдат определени като допълнителни и алтернативни терапии. Дълбоко уважавам момичетата, които пропагандират методите си в България. Заслужават уважение, защото заключенията им са базирани на личния им опит, а намеренията им са да предложат помощ. В този ред на мисли искам да спомена и Матю Ембри – диагностициран с Множествена склероза през 1995 г.

Днес, повече от 25 години след диагнозата – без симптоми . Living Proof е документален филм, режисиран от Ембри през 2017 г. Той и снимачният екип интервюират Джордж Ебърс, невролог и изследовател на МС в Оксфордския университет. Ебърс обсъжда тригерите и двата етапа на болестта. Документалният филм представя и няколко пациенти с МС и промените в начина им на живот или лайф стайл. Основната цел е невропротекцията – спиране на болестта на първия ѝ етап. Самият Мат е доказателство, че спряно в първата си фаза, заболяването остава в така наречената доброкачествена форма – МС съществува, но само под формата на демиелинизация, без загуба на синапси и без мозъчна атрофия. Остават плаките – белите петна на ЯМР в претегляне Т2.

Каква е ролята на плацебото и може ли плацебо ефектът да ни накара да се почувстваме наистина по-добре?

Плацебо отговорът възниква, когато човек, който е болен, само усеща или действително има подобрение на симптомите или цялостното здраве от психологическия ефект от лечението, а не от самото лекарство. Много фактори влияят върху генерирането на плацебо отговор. Някои учени смятат, че психически фактори

карат тялото да произвежда хормони, наречени ендорфини

които действат като собствени болкоуспокояващи на тялото, и това води до намалени нива на болка или дискомфорт. Силата на плацебо ефекта се смята за психологически феномен. Плацебо може да намали симптомите при множество състояния, включително болестта на Паркинсон, депресията, тревожността и умората. Някои хора с МС съобщават, че алтернативни лечения са им подействали. Това може отчасти да се дължи на плацебо ефекта. Плацебо ефектът означава, че се чувствате по-добре след лечение, въпреки че това лечение не е доказано, че работи.

Пациентите с МС често стават жертва на различни психически разстройства. Кое е най-често срещаното сред тях, може ли да бъде излекувано напълно и как можем да си помогнем сами по пътя към постигане на психическо равновесие?

Депресия. Лесно е да се разбере как хронично заболяване като МС, което носи толкова много несигурност относно прогнозата и с толкова лошо име, може да причини депресия. Но депресията е и друга диагноза, друго страдание. Много автори обясняват депресията с драстичното намаляване на нивата на серотонин в нервната система Серотонинът (5-HT) е ендогенен невротрансмитер в човешкото тяло, синтезиран от есенциалната аминокиселина триптофан. Разкрити са множество процеси, причинявщи ниски нива на 5-НТ при пациенти с МС. Така че, моят отговор е:

смущава се биологичния живот на веществото серотонин

И ще добавя. Това за нас, пациентите с МС, не е лоша новина. Известно е, депресията е лечимо заболяване. Проучвания на екип от учени от Калифорнийски институт по поведенчески невронауки и психология, Феърфийлд, САЩ показват обещаващи резултати по отношение на имуномодулиращата роля на 5-НТ при пациенти с МС и неговите терапевтични приложения. 

Вижте още: Същност на Множествената склероза

Множествената склероза (МС), известна още като Дисиминативна склероза, е автоимунно възпалително невродегенеративно хронично заболяване. Сигурно вече ви е писнало да чувате това определение. Но ако сте в началото на пътя си с МС, може да се чудите какво всъщност означава всяка от тези думички и какво в крайна сметка представлява Множествената склероза.

АВТОИМУННО. Автоимунно заболяване означава, че в организма се наблюдава хиперактивност на имунната система, която сама разрушава или унищожава здрави тъкани, органи и клетки. В случая с МС имунната система атакува миелиновата обвивка, която обгръща аксоните на невроните в централния и гръбначния мозък. Тоест, атакува директно Централната нервна система (ЦНС).

ВЪЗПАЛИТЕЛНО. Възпалението е защитен механизъм на тъканите в кръвоносната система на организма, които реагират на (срещу) различни дразнители, увредени клетки или патогени, стремейки се да ги отстранят и да започнат оздравителен процес. При Множествената склероза възпалението (тоест активизирането на имунната система) най-често предизвиква пристъп или нови по-интензивни симптоми.

НЕВРОДЕГЕНЕРАТИВНО. Този термин означава, че МС води до дегенерация (смърт) на нервните клетки и заболяването се определя като нелечимо.

ХРОНИЧНО. Хроничните заболявания съпътстват човека през целия му живот. Те са нелечими и постоянни.

Множествената склероза при много от пациентите преминава на етапи

от обостряне (получаване на пристъп) и ремисия – липса на активност (демиелинизиране) в мозъка.

В научните кръгове и до днес се водят спорове относно това има ли генетична предразположеност за развиване на МС в даден организъм или не. Както и предава ли се тя генетично от родители на техните деца.

Причините за възникване на МС са загадка за учените и до днес. Предполага се, че болестта може да се провокира от факторите на околната среда или от инфекциозни причинители. В интерес на истината – доста общо казано! Все повече съвременни теории обаче твърдят, че всъщност

това, което отключва Множествената склероза е СТРЕСЪТ

Всъщност стресът е сочен като причина и за много други болести и болестни състояния.

Доказано е, че Множествената склероза засяга по-често жени и обикновено се появява в ранните години на зрелостта. Затова я определят често като Болест на младите хора. Но има случаи, в които МС се проявява след 30-та година и според някои изследвания в тези случаи заболяването протича по-леко, не е толкова агресивно към пациента и не нанася толкова големи щети, както при младите хора.

Какво прави Множествената склероза с нашия организъм?

Множествената склероза води до разрушаване на миелиновата обвивка на аксоните на невроните в ЦНС. В изследване с ЯМР (Ядрено-магните резонанс) тези поражения се виждат като лезии (бели петна), наричани още плаки. Процесът на демиелинизация засяга способността на нервните клетки да комуникират (да провеждат електрически сигнали) ефективно помежду си.

Прогнозата за развитието на МС, за съжаление, на този етап още е негативна – в масовия случай заболяването води до тежка или пълна инвалидизация и до смърт. Но има лекарства, които могат много

да забавят хода на Множествената склероза

и да ни доведат до дългогодишни ремисии, т.е. да ни предпазват години наред от нови увреждания, симптоми и физически или психически увреждания. Съществуват и други начини да си помогнем. Като системната рехабилитация, здравословното хранене и др. Теориите, алтернативите и допълващите терапии са безброй. Някои от тях се основават на чисто научни доказателства и изследвания, други на личния опит на даден човек, трети на мистични сили и енергии и т.н.

Но това, което знае всеки болен от МС е, че няма панацея за нашето заболяване. Както и че различните неща (и лекарства) действат различно при всеки организъм. Затова е важно да останем

фокусирани в собствения си път, в който МС ни придружава

Да следим и да се доверяваме на личните си преживявания и усещания, породени от нея. Да се научим да слушаме собственото си тяло и да разбираме сигналите, които то ни дава. Да сме отговорни и съзнателни за случващото се. Да не спираме да търсим начини да се почувстваме по-добре, независимо от натрапчивостта на тежките състоянията и негативните мисли, до които често ни води болестта. Да не спираме да развиваме себе си, независимо в каква точно посока го правим, да творим, да създаваме, да обичаме, да вярваме, да не оставяме надеждата да ни се изплъзне, да се радваме на малките неща, да бъдем! И може би най-важното:

ДА СЕ ПРИЕМАМЕ ТАКИВА, КАКВИТО СМЕ И ДА СЕ ОБИЧАМЕ!   

Вижте още: Д-р Христо Ватев: МС се развива на две фази

Опитайте се само за миг да си представите свят, в който общуването не съществува. Как би изглеждал този свят? Възможно ли е въобще да има такъв свят и как би се развивало и оцеляло всичко в него?

В моите представи това е невъзможен, празен свят. Защото без общуване няма живот. В българския тълковен речник пише:

„Общувам – поддържам връзки с някого“.

Но общуването е много повече от това. То стои в основата на всяко човешко взаимодействие. Няма значение дали общуваме чрез слово, жест, мимика, допир. Дали комуникираме с останалите на живо, по телефона или чрез писане на съобщения.

Ние приемаме, предаваме и интерпретираме всяка информация

Общуването винаги се осъществява по един от трите начина – чрез вербална комуникация, невербална комуникация и писмена комуникация. Тези три форми на общуване играят ключова роля в живота ни. Ние създаваме връзки, поддържаме ги, създаваме приятелства, социализираме се, сближаваме се и градим взаимоотношения с останалите хора.

Важно е да споменем, че при вербалната комуникация участват активно както говоренето, така и слушането. Като и двете са еднакво важни, за да се проведе правилно и ефективно общуването.

Общуването е двупосочен процес

Две са и основните области, които можем да обособим – общуване на работното място и общуване в личния живот. Добрата комуникация (правилното общуване) е изключително важна както в ежедневието ни, така и в професионалния ни път. Колкото по-добре се научим да се изразяваме и внимателно да изслушваме другите, толкова по-благоприятно ще се развиват взаимоотношенията ни с тях. Независимо дали става въпрос за наши приятели, интимни  партньори, роднини, работодатели или колеги. Безспорен факт е, че именно общуването създава, но и може да разреши всеки конфликт.

Общуването изгражда доверие между хората

Комуникацията ни с другите има и още една важна роля – тя развива и усъвършенства собствената ни личност. Чрез нея ние споделяме опита, мислите и ценностната си система с другите и получаваме ответно от тях нови познания, гледни точки, различен или еднакъв с нашия светоглед, чужд опит. Комуникацията ни помага да разбираме по-добре другите хора. Помага ни и да подобрим процеса на вземане на собствените си решения.

Хората всеки ден взимат решения за различни неща в ежедневието си, за бъдещето си и на работното си място. Но не всяко решение, което взимаме, е добро и понякога не ни довежда до желания резултат. Ето тук излиза на сцената способността ни да общуваме качествено и благотворно с другите. Ако споделим проблема, за който търсим решение с някого, шансът да направим по-добър избор нараства. От една страна, споделяйки, ние сами по-лесно ще осъзнаем цялата проблемна ситуация и вариантите за нейното разрешаване. От друга, комуникирайки с някого и въвеждайки го в проблема, може да чуем друга перспектива за нещата и дори решение, за което не сме се сетили сами.

Ролята на общуването в работния процес

Няма нужда да казвам колко е важна добрата комуникация между отделните звена, работници и работодатели в която и да е структура, за да функционира тя по възможно най-добрия начин. Доказано е, че ефективната комуникация повишава продуктивността и мотивацията на служителите. Тези от тях, които общуват по-често със своите лидери или работодатели, обикновено са по-мотивирани, заинтересовани и продуктивни от онези, които са оставени на произвола на съдбата, и не получават никакви (или получават минимални) напътствия за работата си от по-горна инстанция. Рано или късно на всяко работно място се появява някакъв вид криза, която трябва да бъде преодоляна. Възникналият проблем може да бъде отстранен много по-лесно и ефикасно, ако общуването между ръководителите и служителите е на ниво и е достатъчно открито, често и изчерпателно.

Изключително важно е служителите в една фирма да имат свободата да споделят помежду си (и със своите лидери) идеите си, знанията и опита си. Така те ще се развиват все повече и повече и ще се търси начин идеите им да бъдат реализирани. Това може да създаде на фирмата или бизнеса нови възможности за развитие, просперитет и акумулиране на нови печалби.

Изграждането на задружен и стабилен екип

е формулата за успех за всяка фирма, работно място или  организация. В основата на създаването на дълбоки връзки и добри взаимоотношения между отделните служители отново на преден план излиза добрата и ефективна комуникация. Служителите, които получават честна и редовна комуникация на работното си място, обикновено се чувстват по-ценени, важни, ангажирани и мотивирани. Освен това, по-свързани с ръководителите и колегите си. По-отдадени на работния процес и по-отговорни към него. Доказано е, че това води също до намаляване на отсъствията от работа на служителите. От друга страна, ако работниците в дадена организация нямат право на мнение и гласът им остава нечут се отбелязва драстичен спад в удовлетвореността им. А това неминуемо се отразява на мотивацията им да работят и понижава продуктивността на труда им. Както става ясно, от това в дългосрочен план ще пострада и самата фирма-работодател.

В заключение мога да кажа само едно –

„Общувайте по-често, по-ефективно и по-задълбочено с хората около вас!“

Независимо дали са част от личния ви живот или от кариерното ви развитие. Струва си да се общува, защото този процес може да доведе до големи ползи за живота и личността ни.

Вижте още: Поговори с мен Екатерина – Лайф Коуч